Начало arrow Туризъм arrow Балнеология
Балнеология

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА БАЛНЕОЛОГИЯТА В КЮСТЕНДИЛ

     Прелиствайки пожълтелите страници на историята ще видим един  античен град и курорт  с многовековно и твърде интересно развитие, което е свързано с различни фактори, но главният и  водещият от тях е топлата вода.
Различни легенди, оброчни плочи, паметници и други говорят, че минералната вода е бликала свободно на повърхността на земята преди повече от 25 века. Тя става причина за привличане вниманието на траките, които се насочват към земите на древен Кюстендил, около средна и горна Струма и стигнали чак до река Вардар. В резултат възникват различни селища, едно от които е основата на днешен Кюстендил.
     Счита се, че в този регион са живели главно две тракийски племена, носещи името пеонци и дантелети. Това е било в края на VI и началото на V век преди новата ера. Те са и основатели на селищата в района на сегашното кюстендилско поле. До наши дни не са стигнали никакви източници за неговото наименование през този период.
Първото официално кръщение на града вероятно станало в началото на новата ера, без да може да се изключи и друго име преди това. За пръв път в I век се среща името Пауталия върху една монета сечена в града,  на лицето на която стои образът на Асклепий – бог на  медицината, а на обратната страна е изобразена змия – знак на целебни води.
     С тълкуването на името Пауталия се смята, че коренът му има тракийски или индоевропейски произход. Тракийският корен “поте” означава извор, същото значение има и индоевропейският корен “путеус” – извор, баня. Търси се  сходство и с името на италианския град Путеони, чието название  е   свързано с лековитите му топли извори.
     Истински разцвет на величествен римски курорт и град, Пауталия получава при императорите Улпий Траян  /97-117/ и Марк Аврелий  /161-180/, поради което в тяхна чест е наричана Улпия Пауталия и Пауталия Аврелиева. Тогава курортът става известен в цяла Римска империя. От римско време е и надписът в един от най-прочутите минерални курорти на Европа, който гласи, че римските войници се лекуват там, в Бат, а офицерите – в Пауталия.
     Императорите Улпий Траян и Марк Аврелий, които след като били излекувани много сполучливо от хронични дерматози, изградили най-голямата балнеолечебница на Балканския полуостров, след тази в Пелопонес – Епидавър, храм паметник на бога Асклепий, която била наречена Асклепион, чиито руини и до днес са интересен  археологически  експонат  за туристите на  град  Кюстендил.
     Специфичните местни условия на Пауталия, породени от лековитите минерални извори,  поставили почитането на бога на медицината и здравето Асклепей на голяма висота, като му  отредили  първото място в Пантеона на римските божества в града.
     Наред с Асклепий били почитани и други здравеносни божества – дъщерята на Асклепий – Хигия и Телесфор, бог гадател. В светилищата на Пауталия са намерени голям брой оброчни плочки посветени на трите божества. В религиозния живот на града широко разпространен бил и култът към Зевс и Хера. Голямо тяхно светилище, където се издигали мраморни статуи на божествата е намерено в с. Копиловци, местността Мънгърица.
Богатството на минералната вода станало причина за бурното развитие на Пауталия като курортен град. В Пауталия са сечени над 900 вида монети част, от които и сега се намират в Регионален исторически музей – Кюстендил.
Пауталия просъществувала в продължение на пет века.
     През VI век започнали непрестанните нападения на славяни, прабългари и авари върху земите на Балканския полуостров в резултат на това били разрушени голям брой  градове и села, даже и цели области. На тези удари е подложена и Пауталия. Тя започнала да упада като град и курорт и след 553 г. не се среща в писмените паметници. Около X-XI век вече се среща другото име на  древна Пауталия – Велбъжд. Това име се е запазило до падането на града под османско робство. Особен икономически и културен подем на  Велбъжд настъпва по времето на царуването на Иван Асен II,  когато се секат първите български монети.
     В края на ХІV век в Югозападните български земи се обособява самостоятелно Велбъждко княжество, начело с Константин, син да Деян и зет на Иван Александър. Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под османско владичество. От края на ХІV век и първата половина на ХV век названието на града е Кюстендил, което в буквален превод от турски означава Константинова земя.
     Турският историк и писател Евлия Челеби приема, че името Кюстендил произхожда от юрушката дума “кюстен”, която преведена на български означава баня. Това показва, че минералната вода независимо от епохата имала съществено значение за развитието на града. Богатството било оценено даже и от турците, които експлоатирали около 20 водоизточника и  построили около 12 бани, три от които са се запазили и до днес. От тях само Дервиш баня, строена през 1566 г., е съхранена в първоначалния си вид и се намира в рамките на Националния архитектурно-археологически резерват „Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”.
     Може би градът нямало да загуби старото си величие, ако не били големите природни бедствия, а именно двете чумни епидемии /1561 и 1655 г./ и два големи земетръса /1585 и 1641 г./, които  станали причина за изгарянето на града, както и за потъването му на значителна дълбочина. По-късно градът бива възстановен по турски образец и добива чисто ориенталски вид.
     Едва в  1910 г. върху основите на старите турски бани се изграждат две нови – “Чифте” и “Алай”. Те се ползват за хигиенни  нужди и  от болните за балнеолечение. Организирана санитарно-курортна помощ нямало. Всички въпроси се решавали от един лекар  – управител на баните. Други медицински кадри не са работели. И все пак градът се посещавал от болни, които се лекували без лекарски указания. Това може да се обясни само с големия ефект от Кюстендилските минерални бани, доказани от векове.
     Кюстендил има около 40 топли извора с температура от 500 до 730 и  хубава студена вода за пиене.
     По състава си водата на Кюстендилските минерални топли бани е сярна и  съдържа главно Sulfurede Sodium и Hyposulfite de Sodium и се приближава до френските минерални бани в Пиренейските планини, а именно: Eaux le Bonnes, Bagneres de Luchon, Bareges et cauterets.
     За първи път резултат от  химичния анализ на водата е направен в Ecole Nationale des Mines в Париж под ръководството на Директора E. Chesneaum,  от химик – минен инженер на два от по-големите извора.
     Важно място в  местната икономика има балнеолечението след Освобождението. Минералните извори и баните стават общинска собственост. В правилника за общинските бани приет през 1891 г. е подчертано използването на съществуващите шест средновековни бани и за балнеолечение. През 1901 – 1902 г. общинската управа си поставя грандиозната задача да превърне град Кюстендил в “европейски тип балнеологичен курорт”. Макар, че грандиозният план не е доведен докрай, са осъществени редица дейности: през 1908 г. са каптирани топлите минерални извори в подножието на Хисарлъка; изграден е водопровод;  започва реконструкцията на късносредновековната “Чифте баня”, завършена през септември 1913 г. Банята, която се използва и днес е предназначена и за балнеология. Около нея е устроен парк с декоративни дървета и цветни лехи, паметник на парковото изкуство.
     През 20-те – 30-те години на ХХ век  лечебната слава на Кюстендилските минерални бани привлича на лечение или на курорт хиляди българи. За да посрещне увеличения брой посетители през 1927–1928 г. е преустроена и “Алай баня”. Балнеолечението, което се изчерпвало с известен престой в басейните с минерална вода, от 1928 г. се провеждало под наблюдението на специално назначен за целта лекар.
     Градът продължава да се развива като балнеологичен център. През 1966 г. е обявен за национален курорт. Открита е модерна балнеолечебница, построяват се няколко нови санаториуми.
С документ на Министерството на здравеопазването от 8 март 1994 г.  град Кюстендил е определен като спа курорт с национално значение.
     Използвайки висококачествената минерална вода днес в Кюстендил има балнеоложки центрове и спа хотел, които с различни видове лечение и процедури  успешно се включат в туристическия продукт, предлаган на територията на общината.
 

 

© 2017 Община Кюстендил